Feb 25, 2007, 7:09 PM

Ветераните

  Poetry
595 0 2
Огнена буря изгаря душата,
мисли нощни - танкове в главата.
Стари рани кървят непрестанно,
прошка, вяра... изчезват измамно.

Миналото - преродено бъдеще,
пътници, останали на кръстопът
и съдени, и оправдани,
на плещите им и живот, и смърт.

С Бог и Дявола приятели,
потърсили във изгрева покой...
Мечтите хвърлени на вятъра -
самотна глутница в пороя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...