6 сент. 2005 г., 21:20

Ветрокосия манастир(JoannaVas&Cefules)

810 0 1
От капка сълза - построй манастир
с косите ми черни.
Издигай стените,
масивния купол надграждай до звук.

Ръцете ти бели,
прозорци са тихи
и времето спира в сърцето до тук...

Аз вдъхвам живот на килията тъмна,
в която присядаш
с молитва
до мен.
Събличам умората с думички тихи
и паля в ръката ти
тъничка свещ.

От извора в себе си с утни те пия
и паля в очите
искра
след искра.
Разтворила път в тетива над света
пътеките вити
ни водят в степта...

С дихание пъстро рисуваш икона,
трептят върху нея свещите -
звезди,
и думи в молитва безкрайна се гонят,
а мойта молитва
в сърцето -
си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...