6 sept 2005, 21:20

Ветрокосия манастир(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
807 0 1
От капка сълза - построй манастир
с косите ми черни.
Издигай стените,
масивния купол надграждай до звук.

Ръцете ти бели,
прозорци са тихи
и времето спира в сърцето до тук...

Аз вдъхвам живот на килията тъмна,
в която присядаш
с молитва
до мен.
Събличам умората с думички тихи
и паля в ръката ти
тъничка свещ.

От извора в себе си с утни те пия
и паля в очите
искра
след искра.
Разтворила път в тетива над света
пътеките вити
ни водят в степта...

С дихание пъстро рисуваш икона,
трептят върху нея свещите -
звезди,
и думи в молитва безкрайна се гонят,
а мойта молитва
в сърцето -
си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...