30 мар. 2018 г., 19:41

Ветрове 

  Поэзия » Любовная, Философская
325 0 0
Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени...
Лица безлични
живеят механично.
Продължавам да стоя по гарите,
чакаща попътни ветрове...
Къде ли ще ме отведат?
А може би в тях търся
само Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Предложения
: ??:??