30.03.2018 г., 19:41 ч.

Ветрове 

  Поезия » Любовна, Философска
245 0 0

Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени...

 

Лица безлични
живеят механично.

 

Продължавам да стоя по гарите,
чакаща попътни ветрове...
Къде ли ще ме отведат?
А може би в тях търся
само Теб!

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??