30.03.2018 г., 19:41 ч.

Ветрове 

  Поезия » Любовна, Философска
324 0 0
Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени...
Лица безлични
живеят механично.
Продължавам да стоя по гарите,
чакаща попътни ветрове...
Къде ли ще ме отведат?
А може би в тях търся
само Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Предложения
: ??:??