Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени...
Лица безлични
живеят механично.
Продължавам да стоя по гарите,
чакаща попътни ветрове...
Къде ли ще ме отведат?
А може би в тях търся
само Теб!
© Екатерина Глухова All rights reserved.