melian4eto (Деси)
77 16
24 июн. 2014 г., 21:23

Вградена 

  Поэзия » Любовная
386 0 2

Проникваш във очите ми, нали?

И сълзите за теб не са пресъхнали.

Разлагам всяка част, за да боли,

но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.

Надявах се последно да умра,

а вместо смърт намерих в теб прераждане.

Защо е толкова трудно да се спра,

щом сградата Любов изисква вграждане?

И моята душа остана там...

Слепена, и зазидана във тъмното,

сред пролетния мирис на цветя

и жертвата, загърбила оскъдното.

И още пеят песни пред вратата ми,

за нас ли бяха писани, не зная.

Знам само, че оставих свободата си,

за да се вградя... във теб... до края.

 

© Деси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като едното нищо щях да пропусна тази великолепна творба!
  • Много много красиво и интересно!!Страхотна идея!!Хем е тъжно, хем има усещане за топлина и споделеност!!Много красиви метафори!! Поздрави!!
Предложения
: ??:??