Вградена
Проникваш във очите ми, нали?
И сълзите за теб не са пресъхнали.
Разлагам всяка част, за да боли,
но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.
Надявах се последно да умра,
а вместо смърт намерих в теб прераждане.
Защо е толкова трудно да се спра,
щом сградата Любов изисква вграждане?
И моята душа остана там...
Слепена, и зазидана във тъмното,
сред пролетния мирис на цветя
и жертвата, загърбила оскъдното.
И още пеят песни пред вратата ми,
за нас ли бяха писани, не зная.
Знам само, че оставих свободата си,
за да се вградя... във теб... до края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
