Вградена
Проникваш във очите ми, нали?
И сълзите за теб не са пресъхнали.
Разлагам всяка част, за да боли,
но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.
Надявах се последно да умра,
а вместо смърт намерих в теб прераждане.
Защо е толкова трудно да се спра,
щом сградата Любов изисква вграждане?
И моята душа остана там...
Слепена, и зазидана във тъмното,
сред пролетния мирис на цветя
и жертвата, загърбила оскъдното.
И още пеят песни пред вратата ми,
за нас ли бяха писани, не зная.
Знам само, че оставих свободата си,
за да се вградя... във теб... до края.
© Деси All rights reserved.
