18 апр. 2007 г., 10:02

ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО

838 0 22
 

ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО


                         В памет на Йордан Денев


На Морската градина входът горд!... -

Тук някъде му бе ателието...

На четката и хумора бе лорд!

И битието спретна... Общо взето...


Замина тихо. Сякаш неживял...

Ателието помни само още

на самотата тъжната печал

през крясъка на гларусите нощем...


Творците са самотници докрай!...

Не беше сам. Но страшно бе самотен!...

Живееше в картинния си рай,

вселенската любов му бе животът!...


И както дим през топлия комин -

пренесе се ефирно на небето,

където всички ние до един

ще търсим входа към ателието...



Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петинка! Слънчено настроение!
  • Ателието бе мансарда под звездите,
    накрая станаха му даже и покров,
    със любовта си те го приласкаха-
    от Горе да рисува пак с любов...

    Поклон!

    Благодаря за стиха, Ванилин!
  • Благодаря, Джейни! Лек и спорен ден от мен!
  • "И както дим през топлия комин -

    пренесе се ефирно на небето,

    където всички ние до един

    ще търсим входа към ателието..."
    И аз те поздравявам!
    Поклон!


  • Благодаря ви, Веси, Ласка, Анета, Дакота и Светлана! Да ви е лек и приятен денят!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...