ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО
В памет на Йордан Денев
На Морската градина входът горд!... -
Тук някъде му бе ателието...
На четката и хумора бе лорд!
И битието спретна... Общо взето...
Замина тихо. Сякаш неживял...
Ателието помни само още
на самотата тъжната печал
през крясъка на гларусите нощем...
Творците са самотници докрай!...
Не беше сам. Но страшно бе самотен!... ...