18.04.2007 г., 10:02

ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО

834 0 22
 

ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО


                         В памет на Йордан Денев


На Морската градина входът горд!... -

Тук някъде му бе ателието...

На четката и хумора бе лорд!

И битието спретна... Общо взето...


Замина тихо. Сякаш неживял...

Ателието помни само още

на самотата тъжната печал

през крясъка на гларусите нощем...


Творците са самотници докрай!...

Не беше сам. Но страшно бе самотен!...

Живееше в картинния си рай,

вселенската любов му бе животът!...


И както дим през топлия комин -

пренесе се ефирно на небето,

където всички ние до един

ще търсим входа към ателието...



Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Петинка! Слънчено настроение!
  • Ателието бе мансарда под звездите,
    накрая станаха му даже и покров,
    със любовта си те го приласкаха-
    от Горе да рисува пак с любов...

    Поклон!

    Благодаря за стиха, Ванилин!
  • Благодаря, Джейни! Лек и спорен ден от мен!
  • "И както дим през топлия комин -

    пренесе се ефирно на небето,

    където всички ние до един

    ще търсим входа към ателието..."
    И аз те поздравявам!
    Поклон!


  • Благодаря ви, Веси, Ласка, Анета, Дакота и Светлана! Да ви е лек и приятен денят!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...