Via Mala
По мотиви на Йон Кнител
Не зная къде съм натирен.
Не зная доколко сгреших.
В последни огризки събирам
последна любов от трохи.
Дори не е нужно да зная.
Дори не вменявам вина.
Но вижда се, вижда се краят –
във всеки тунел – светлина.
Финалът безспорно е близо.
Безспорно финалът е факт.
Залагам на губеща миза
и още, и още, и пак...
Безлюден е явно ефирът.
Попаднах на път без следа.
Събирам, събирам, събирам
останки от мъртва звезда.
Защо ли така ми е пусто?
Не е ли това глупав сън?
Не вия от болка, не чувствам,
не чакам, не страдам, не съм...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
