Via Mala
По мотиви на Йон Кнител
Не зная къде съм натирен.
Не зная доколко сгреших.
В последни огризки събирам
последна любов от трохи.
Дори не е нужно да зная.
Дори не вменявам вина.
Но вижда се, вижда се краят –
във всеки тунел – светлина.
Финалът безспорно е близо.
Безспорно финалът е факт.
Залагам на губеща миза
и още, и още, и пак...
Безлюден е явно ефирът.
Попаднах на път без следа.
Събирам, събирам, събирам
останки от мъртва звезда.
Защо ли така ми е пусто?
Не е ли това глупав сън?
Не вия от болка, не чувствам,
не чакам, не страдам, не съм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
