30 окт. 2004 г., 18:03

Видения

1.6K 0 0
Животът се изплъзва от ръцете ми,
като река изтича - плачеща река.
лъчите слънчеви играят по лицето ми.
Видения, идете си от мен сега!

Идете си! Не ме връхлитайте като Медузи!
сърцето ми с любов е пълно. Очите ви не ще го вкаменят.
Но в мрака таласъмите прииждат на тазлази,
от извора на сълзите ми да те напоят.

Жестока жажда, - огънят на болката подклажда,
но силна съм все още - ще ви победя!
Тъй както слънцето от мрак се ражда,
във сила слабостта ще претворя.

По пътищата на живота аз не ще се влача,
с раздрани чувства, с дрипи от печал.
Не се надявайте, не ще заплача
и моят избор ще е вашият провал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...