12 дек. 2020 г., 23:07

Видения

490 0 0

Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

 

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

 

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

 

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

 

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Adrian The Gray Wolf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...