12 дек. 2020 г., 23:07

Видения

488 0 0

Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

 

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

 

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

 

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

 

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Adrian The Gray Wolf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...