12 dic 2020, 23:07

Видения

  Poesía
489 0 0

Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

 

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

 

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

 

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

 

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...