12 dic 2020, 23:07

Видения

  Poesía
492 0 0

Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

 

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

 

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

 

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

 

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....