12.12.2020 г., 23:07

Видения

485 0 0

Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

 

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

 

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

 

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

 

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adrian The Gray Wolf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...