Погледна ли очите ù? -
Да, сините, пропитите
със мрак и отчаяние,
кървящи от безсъние,
умиращо, залязващо сияние.
Допря ли ти ръцете ù? -
Измръзнали, изсъхнали,
от ветрове пронизвани
и ледове стопяващи,
държали нечии мечти издъхнали.
Погали ли косите ù? -
Да, русите, начупени,
разрошвани и скубани,
напрашвани и дърпани,
с белеещи се вече млади кичури.
Целуна ли устата ù? -
И друг път са целувани.
С обиди са заплювани,
от обич са запушени,
от вътрешния гнет и жлъч напукани.
Не чу сърцето ù, нали?-
Подхвърляно, подритвано,
пребивано, издигано,
с лъжи за обич кърпено.
То скрито е, изтръгнато, захвърлено.
Недей мъчи лицето ù! -
Изгубило е битката.
Изчерпала е силата,
умираща е живата...
Не ще за друг свят ангел да е милата.
Погледна ли очите ù?
Допря ли ти ръцете ù?
Погали ли косите ù?
Целуна ли устата ù?
Не чу сърцето ù, нали?
Вземи я и спаси! Оби... Завинаги!
© Надежда Все права защищены