Видя ли милата?

Погледна ли очите ù? -

Да, сините, пропитите

със мрак и отчаяние,

кървящи от безсъние,

умиращо, залязващо сияние.

Допря ли ти ръцете ù? -

Измръзнали, изсъхнали,

от ветрове пронизвани

и ледове стопяващи,

държали нечии мечти издъхнали.

Погали ли косите ù? -

Да, русите, начупени,

разрошвани и скубани,

напрашвани и дърпани,

с белеещи се вече млади кичури.

Целуна ли устата ù? -

И друг път са целувани.

С обиди са заплювани,

от обич са запушени,

от вътрешния гнет и жлъч напукани.

Не чу сърцето ù, нали?-

Подхвърляно, подритвано,

пребивано, издигано,

с лъжи за обич кърпено.

То скрито е, изтръгнато, захвърлено.

Недей мъчи лицето ù! -

Изгубило е битката.

Изчерпала е силата,

умираща е живата...

Не ще за друг свят ангел да е милата.

Погледна ли очите ù?

Допря ли ти ръцете ù?

Погали ли косите ù?

Целуна ли устата ù?

Не чу сърцето ù, нали?

Вземи я и спаси! Оби... Завинаги!