Видях го
Видях го, видях!
Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума и дума.
На пейката в парка, самотен и глух.
Гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърля трохите, налитат ята.
Глупост, ще кажете, птича.
През облака чувах: „Обичай света!
Обичай!”
И аз го обичах.
Не докрай, не докрай, Боже! До там:
оня с бастуна, ятата...
Но той се изправи. И тръгна насам.
Поздравѝ.
И се смеси с тълпата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
