Oct 3, 2021, 2:30 PM

Видях го 

  Poetry » Other
603 5 8

Видях го, видях!

Гръм чаках да тресне – не чух.

Изгубих и ума и дума.

На пейката в парка, самотен и глух.

Гълъби трепе. С бастуна.

 

Подхвърля трохите, налитат ята.

Глупост, ще кажете, птича.

През облака чувах: „Обичай света!

Обичай!”

И аз го обичах.

 

Не докрай, не докрай, Боже! До там:

оня с бастуна, ятата...

Но той се изправи. И тръгна насам.

Поздравѝ.

И се смеси с тълпата.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много човешки стих, написан със сърцето! Поздравявам те, Райчо!
    Поезията ти е прекрасна!
  • Поздрави за човешкия стих.
  • Със сърцето си видял... Поздравления!
  • Вярно е, че обичаме " до там". Защото по-често не виждаме отвъд. Прогледнем ли, е късно.
    Много стойностен текст
  • ! и аз го обичах..
  • Ти виждаш това, което много от нас не могат. Със сърцето си го виждаш, Райчо!❤️
    Изпитвам респект пред Поезията ти!👏
    Жив и здрав да си, друже!😍
  • "Невидимите" хора са видими за сърцатите. Поздрави, Райсън.
  • Много сърдечно и човешко стихотворение си написал, Райсън. Дай Боже просветление в душите и на такива хора, че не знаят какво правят...
Random works
: ??:??