Видях го, видях!
Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума и дума.
На пейката в парка, самотен и глух.
Гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърля трохите, налитат ята.
Глупост, ще кажете, птича.
През облака чувах: „Обичай света!
Обичай!”
И аз го обичах.
Не докрай, не докрай, Боже! До там:
оня с бастуна, ятата...
Но той се изправи. И тръгна насам.
Поздравѝ.
И се смеси с тълпата.
© Райчо Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
