Видях го, видях!
Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума и дума.
На пейката в парка, самотен и глух.
Гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърля трохите, налитат ята.
Глупост, ще кажете, птича.
През облака чувах: „Обичай света!
Обичай!”
И аз го обичах.
Не докрай, не докрай, Боже! До там:
оня с бастуна, ятата...
Но той се изправи. И тръгна насам.
Поздравѝ.
И се смеси с тълпата.
© Райчо Русев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
