Видях как плаче есента,
навред листата позлатила -
не укорявай старостта
самотна, бледа, мълчалива.
Видях как бързата река
безспир водите си разлива -
не укорявай младостта
тъй щедра, волна и игрива.
Видях ранената сърна
как в болки, стенеща, умира -
не укорявай любовта,
доскоро тръпнеща и жива.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены