19 июл. 2014 г., 11:09  

Нямо кино

2K 0 6

Видяното навреме

и точно, когато – тогава

се спуска като на кинолента.

И спира.

Да си от отдъхне.

Сега виждаш всичко  -

и предателствата,

и илюзиите.

Знам, че искаш

да е друго.

 

Имаме проблем

със самия проблем –

да го изречем.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за таланта ти!
  • Талантливо сътворен, оригинален стих с много
    мъдро и актуално послание! Да, така е, ако имахме
    смелостта да назоваваме проблемите, животът ни
    щеше да е много по-лесен и много по-щастлив.
    Поздрави и за лирическата, и за мъдрата поетеса!
  • оо, много хубаво!
  • Да, получи се
    Благодаря, toxin!
    И на теб Sanvali!
  • Хареса ми, Ава, особено финала!

    "Имаме проблем
    със самия проблем –
    да го назовем."

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...