M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
29 сент. 2011 г., 12:52

Вихрушка 

  Поэзия
901 0 11

Шумят върховете от студ посивели,

вихрушки огъват млади ели,

в любовна прегръдка корени сплели,

като сплав от огнени лъчи...

 

Завихря се буря - избухва пожар,

малка шишарка от клон се отчупи,

застина в смирение - полет и чувство,

изгоря във среднощната жар.

 

Вятърът свири в клоните стари,

вплели жили като в  юмрук,

по кората тече им смолата бяла,

като кървави сълзи, тежки, без звук.

 

Вилнеят вихрушки от студ посивели,

побеснели конете препускат навред,

в суматоха необяздена, копита ранени,

от ноздри издишват живота си клет...

 

Вековна гора трудно се скланя

пред временни бури в собствен капан.

Утре! Утре! Вихрушката ще простене -

в пейзаж, от слънце огрян!

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??