Вихрушка
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар,
малка шишарка от клон се отчупи,
застина в смирение - полет и чувство,
изгоря във среднощната жар.
Вятърът свири в клоните стари,
вплели жили като в юмрук,
по кората тече им смолата бяла,
като кървави сълзи, тежки, без звук.
Вилнеят вихрушки от студ посивели,
побеснели конете препускат навред,
в суматоха необяздена, копита ранени,
от ноздри издишват живота си клет...
Вековна гора трудно се скланя
пред временни бури в собствен капан.
Утре! Утре! Вихрушката ще простене -
в пейзаж, от слънце огрян!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
