Тя, любовта - рисува календар на нашите съдби,
там дните са безкрайни, за да не броим!
Рисува огледало за нашите души,
да гледаме пътя, по който ще вървим!
Рисува ни и нас, рисува ни сълзи -
да плачем заедно, когато ни боли!
Рисува ни крила, с които да летим,
като бели гълъби в небесните реки!
Тя, любовта - рисува ни мечти!
Сред глутници свирепи кучета
аз към тебе бягам и не спирам!
Сред мъгли, застилащи очите ми,
жадуван и задъхан те намирам!
И като светулка, светеща в очите ми,
заливаш със сияние сърцето ми
и пробуждаш в мен спрелия любовен миг,
за да го превърнеш във незатихващ вечен вик!!!
© Николай Стамов Все права защищены