В теб тъй лакомо очите ми се взират,

плахо и наивно гледат, без да спират,

а с любовната си завист те прeзират

как и погледите чужди в теб замират.

 Желания от плам и жар напират,

като само теб единствена избират.

Крехкото сърце нагоните раздират

и във страст тъй дива чувствата събират.

 Но копнежи ориста си не съзират,

когато с мечтите празни се допират -

от сънищата мои да извират,

а във битието тихо да умират...