29 нояб. 2008 г., 00:51

Виждам, желая, мечтая...

789 0 1
 

 В теб тъй лакомо очите ми се взират,

плахо и наивно гледат, без да спират,

а с любовната си завист те прeзират

как и погледите чужди в теб замират.

 

 Желания от плам и жар напират,

като само теб единствена избират.

Крехкото сърце нагоните раздират

и във страст тъй дива чувствата събират.

 

 Но копнежи ориста си не съзират,

когато с мечтите празни се допират -

от сънищата мои да извират,

а във битието тихо да умират...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дон Кихот Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...