29 nov 2008, 0:51

Виждам, желая, мечтая...

799 0 1
 

 В теб тъй лакомо очите ми се взират,

плахо и наивно гледат, без да спират,

а с любовната си завист те прeзират

как и погледите чужди в теб замират.

 

 Желания от плам и жар напират,

като само теб единствена избират.

Крехкото сърце нагоните раздират

и във страст тъй дива чувствата събират.

 

 Но копнежи ориста си не съзират,

когато с мечтите празни се допират -

от сънищата мои да извират,

а във битието тихо да умират...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дон Кихот Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...