29 nov 2008, 0:51

Виждам, желая, мечтая...

788 0 1
 

 В теб тъй лакомо очите ми се взират,

плахо и наивно гледат, без да спират,

а с любовната си завист те прeзират

как и погледите чужди в теб замират.

 

 Желания от плам и жар напират,

като само теб единствена избират.

Крехкото сърце нагоните раздират

и във страст тъй дива чувствата събират.

 

 Но копнежи ориста си не съзират,

когато с мечтите празни се допират -

от сънищата мои да извират,

а във битието тихо да умират...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дон Кихот Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...