В теб тъй лакомо очите ми се взират,
плахо и наивно гледат, без да спират,
а с любовната си завист те прeзират
как и погледите чужди в теб замират.
Желания от плам и жар напират,
като само теб единствена избират.
Крехкото сърце нагоните раздират
и във страст тъй дива чувствата събират.
Но копнежи ориста си не съзират,
когато с мечтите празни се допират -
от сънищата мои да извират,
а във битието тихо да умират...
© Дон Кихот All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
