В теб тъй лакомо очите ми се взират,
плахо и наивно гледат, без да спират,
а с любовната си завист те прeзират
как и погледите чужди в теб замират.
Желания от плам и жар напират,
като само теб единствена избират.
Крехкото сърце нагоните раздират
и във страст тъй дива чувствата събират.
Но копнежи ориста си не съзират,
когато с мечтите празни се допират -
от сънищата мои да извират,
а във битието тихо да умират...
© Дон Кихот All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
