Виждаш ли ме...

Виждаш ли ме, призрак бледен
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.

Друг, но същият, на принципите верен,
с които появих се на този свят.
Същият, но друг, в непознатото уверен
по причини отвъд форма, състояние и цвят.

Виждаш ли ме като събеседник ням,
вечен пристан за твоите вълнения?
Виждаш ли ме като съперник с блян,
вечно по-долу според твоите сравнения?
Виждаш ли ме като наблюдател бездеен,
вечна прицел на твоите обвинения?

Или ме виждаш като човек идеен,
с поглед друг в своите мнения?
Или ме виждаш като деятел уверен,
освободен от догми в своите умения?
Или ме виждаш като приятел верен,
честен, откровен в своите твърдения?

Каквото виждаш, забрави!
Очаквания и изисквания остави.
Сърцето си попитай, усети
и просто отвори очи...