22 сент. 2008 г., 09:22

Вик 

  Поэзия
556 0 1
Помогни ми, моля те, да те забравя,
не вдигай вечер късно телефона,
за мен е толкоз трудно да не се обаждам,
да чуя топлия ти глас така спокоен...
Това спокойствие сега е някак чуждо,
и толкова измамно и боли,
безсмислено, ненавременно и смугло
и повече ни отвращава и гори.
Не съм сама, а толкоз е самотно,
и вътре в сърцето ми вали,
не те обичам вече, неусетно,
сърцето ми за тебе е трепти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??