Sep 22, 2008, 9:22 AM

Вик 

  Poetry
557 0 1
Помогни ми, моля те, да те забравя,
не вдигай вечер късно телефона,
за мен е толкоз трудно да не се обаждам,
да чуя топлия ти глас така спокоен...
Това спокойствие сега е някак чуждо,
и толкова измамно и боли,
безсмислено, ненавременно и смугло
и повече ни отвращава и гори.
Не съм сама, а толкоз е самотно,
и вътре в сърцето ми вали,
не те обичам вече, неусетно,
сърцето ми за тебе е трепти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??