Вик
645
0
1
Помогни ми, моля те, да те забравя,
не вдигай вечер късно телефона,
за мен е толкоз трудно да не се обаждам,
да чуя топлия ти глас така спокоен...
Това спокойствие сега е някак чуждо,
и толкова измамно и боли,
безсмислено, ненавременно и смугло
и повече ни отвращава и гори.
Не съм сама, а толкоз е самотно,
и вътре в сърцето ми вали,
не те обичам вече, неусетно,
сърцето ми за тебе е трепти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados
