Вик

22 sept 2008, 9:22

Poesía

508 0 1

Помогни ми, моля те, да те забравя,

не вдигай вечер късно телефона,

за мен е толкоз трудно да не се обаждам,

да чуя топлия ти глас така спокоен...

Това спокойствие сега е някак чуждо,

и толкова измамно и боли,

безсмислено, ненавременно и смугло

и повече ни отвращава и гори.

Не съм сама, а толкоз е самотно,

и вътре в сърцето ми вали,

не те обичам вече, неусетно,

сърцето ми за тебе е трепти...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.