7 июл. 2025 г., 19:39

Вик от Вълшебния килим

179 0 0

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ

 

Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените.

 

На кълбета си намотах всички световни летища, пристанища, гарите.
Душих преспи и прерии, през пустините минах по твоите тихи следи.
Няма те – нийде те няма, не вярвам да си непостижима като Канарите.
Азорските острови, остров Капри са парцелирани територии за звезди.

 

Ти си естественото събуждане, чашата ми с кафе, милувката, гребена.
Ти си толкова хубава, че си затварям зениците – за да те понеса.
Моля те, ако нейде далече от теб си умра, остави ме така – непогребан,
нека да ми разнасят зениците птиците – да те гледам от техните небеса!

 

Ще ти тръшкам облаци, камъни ще ти сторвам – през Енисеища брод.
Ще скърцам с кътници, ризата си ще дера – трябва някъде да те има.
Ако не, ще те вая – най-красивата ми измислица в този мой къс живот,
в който някой вълшебник зловещ из небесния свод
под нозете ни дръпна килима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...