30 июл. 2008 г., 21:18

Вина

953 0 29
 

Ще ме споходиш ли?

За мъничко макар.

Ела и поседни до мене.

А после като на широк екран

ще прожектираш тежко бреме...

Аз гледам право във очи.

А ти къде заничаш?

Все там, далече настрани.

Да, знам, че ме обичаш...

За миг поне в зениците ми спри.

Не, няма да те питам.

Простих си всичките вини.

Или... поне опитвам...

И аз се уморих от теб.

И ти от мене, зная.

Сега... да продължим напред.

Вина, но ти не пи от чая?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...