Виновна ли съм аз ,че те обичам,
И давам мило и драго за теб?
Виновна ли съм, че себе си даже отричам,
Само да бъдеш за минута до мен?
Виновен ли си, че и ти ме обикна,
И на тепсия ми даде своето сърце?
Виновен ли си, че с мене свикна,
И затваряйки очи, виждаш моето лице?
Виновна ли е и твойта жена,
Че срещата ни беше толкова случайна?
Виновна ли е нашата съдба,
Че любовта ни стана безкрайна?
Виновен изобщо дали има,
Че всичко е прекрасно и диво,
Виновен,май че неможе да има,
Защото създадохме нещо красиво...
© Петя Все права защищены
Проповедник изобщо не виждам как може да си ми, а и нещо в тона ти не ми харесва - караш ми се все едно съм длъжна да пиша поезия под някакви общоприети правила и да се уча от тях... Аз пиша така, както намирам за добре - приемам съвети, но не поднесени по този начин. С това "ОЩЕ" нищо не ми показваш.