18.02.2006 г., 21:56

Вина

1K 0 3

Виновна ли съм аз ,че те обичам,

И давам мило и драго за теб?

Виновна ли съм, че себе си даже отричам,

Само да бъдеш за минута до мен?

Виновен ли си, че и ти ме обикна,

И на тепсия ми даде своето сърце?

Виновен ли си, че с мене свикна,

И затваряйки очи, виждаш моето лице?


Виновна ли е и твойта жена,

Че срещата ни беше толкова случайна?

Виновна ли е нашата съдба,

Че любовта ни стана безкрайна?


Виновен изобщо дали има,

Че всичко е прекрасно и диво,

Виновен,май че неможе да има,

Защото създадохме нещо красиво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Значи, така както аз чета, виждам че май ти не четеш...Помолихте да споделиш какво не ти харесва, а даже ни най-малко не съм се нацупила.

    Проповедник изобщо не виждам как може да си ми, а и нещо в тона ти не ми харесва - караш ми се все едно съм длъжна да пиша поезия под някакви общоприети правила и да се уча от тях... Аз пиша така, както намирам за добре - приемам съвети, но не поднесени по този начин. С това "ОЩЕ" нищо не ми показваш.

  • И единица да ми "пишеш", писателче, на мен ми харесва

    След като ме оценяваш, поне кажи какво му липсва или какво не ти харесва? Приемам съвети
  • тук нещичко куца.. ама ще се оправи.. добре е!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...