29 мая 2010 г., 19:17

Вина 

  Поэзия » Любовная
656 0 1

Вина

Отново твоят глас ми липсва

и  пак тръпне моето сърце.

Да види твоята усмивка иска

и да затупти в твоите ръце.

 

От съня ми твоят лик не изчезва,

преследва ме сладко всяка нощ.

А сутрин болка от реалност

пробожда ме силно като с нож.

 

Моят ден празен е като ясното небе

и тежък като тайната в моето сърце.

В очакване да ме потърсиш в късен час,

умирам бавно, отнасяйки вината аз.

 

Вина за това, че с него съм сега,

но все ти вълнуваш моята душа.

Съзнанието ми моли те за свобода

и за прошка, че отне ти любовта!

 

© Металика Вало Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??