Вина

Отново твоят глас ми липсва

и  пак тръпне моето сърце.

Да види твоята усмивка иска

и да затупти в твоите ръце.

От съня ми твоят лик не изчезва,

преследва ме сладко всяка нощ.

А сутрин болка от реалност

пробожда ме силно като с нож.

Моят ден празен е като ясното небе

и тежък като тайната в моето сърце.

В очакване да ме потърсиш в късен час,

умирам бавно, отнасяйки вината аз.

Вина за това, че с него съм сега,

но все ти вълнуваш моята душа.

Съзнанието ми моли те за свобода

и за прошка, че отне ти любовта!