Вина
Вина
Отново твоят глас ми липсва
и пак тръпне моето сърце.
Да види твоята усмивка иска
и да затупти в твоите ръце.
От съня ми твоят лик не изчезва,
преследва ме сладко всяка нощ.
А сутрин болка от реалност
пробожда ме силно като с нож.
Моят ден празен е като ясното небе
и тежък като тайната в моето сърце.
В очакване да ме потърсиш в късен час,
умирам бавно, отнасяйки вината аз.
Вина за това, че с него съм сега,
но все ти вълнуваш моята душа.
Съзнанието ми моли те за свобода
и за прошка, че отне ти любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Металика Вало Всички права запазени
