2 янв. 2016 г., 09:50

Винаги достойно

918 1 1

 

ВИНАГИ ДОСТОЙНО

 

Достойно за всички нас е времето.

Каквото посяхме, това ще пожънем

и какви майстори сме в лицемерието,

щом с възмущение наум само да викнем

можем и щом на ход е примирението.

 

Уж, борим се с лошото - в нас и наоколо

и добро, с мъки човешки, раждаме.

После да се търкаля като колело,

с жал, по друмища прашни го пускаме,

но обезателно път ще му препречи зло.

 

Винаги с душата единствено страдаме,

за здраве телесно тя е барометър,

за чувствата също, които отглеждаме

и доброто мерим с тях метър по метър,

вместо безмерно от сърце да раздаваме.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...