ВИНАГИ ДОСТОЙНО

Достойно за всички нас е времето.

Каквото посяхме, това ще пожънем

и какви майстори сме в лицемерието,

щом с възмущение наум само да викнем

можем и щом на ход е примирението.

Уж, борим се с лошото - в нас и наоколо

и добро, с мъки човешки, раждаме.

После да се търкаля като колело,

с жал, по друмища прашни го пускаме,

но обезателно път ще му препречи зло.

Винаги с душата единствено страдаме,

за здраве телесно тя е барометър,

за чувствата също, които отглеждаме

и доброто мерим с тях метър по метър,

вместо безмерно от сърце да раздаваме.