2 ene 2016, 9:50

Винаги достойно

  Poesía » Civil
917 1 1

 

ВИНАГИ ДОСТОЙНО

 

Достойно за всички нас е времето.

Каквото посяхме, това ще пожънем

и какви майстори сме в лицемерието,

щом с възмущение наум само да викнем

можем и щом на ход е примирението.

 

Уж, борим се с лошото - в нас и наоколо

и добро, с мъки човешки, раждаме.

После да се търкаля като колело,

с жал, по друмища прашни го пускаме,

но обезателно път ще му препречи зло.

 

Винаги с душата единствено страдаме,

за здраве телесно тя е барометър,

за чувствата също, които отглеждаме

и доброто мерим с тях метър по метър,

вместо безмерно от сърце да раздаваме.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...