2 ene 2016, 9:50

Винаги достойно

  Poesía » Civil
915 1 1

 

ВИНАГИ ДОСТОЙНО

 

Достойно за всички нас е времето.

Каквото посяхме, това ще пожънем

и какви майстори сме в лицемерието,

щом с възмущение наум само да викнем

можем и щом на ход е примирението.

 

Уж, борим се с лошото - в нас и наоколо

и добро, с мъки човешки, раждаме.

После да се търкаля като колело,

с жал, по друмища прашни го пускаме,

но обезателно път ще му препречи зло.

 

Винаги с душата единствено страдаме,

за здраве телесно тя е барометър,

за чувствата също, които отглеждаме

и доброто мерим с тях метър по метър,

вместо безмерно от сърце да раздаваме.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...