Винаги ще съм такава
но по-лоша не мога да ставам.
Тази душа не желая лирична,
а все стремя се да я раздавам.
Разлюбена досега не съм била,
но защо ли, все търся завръщане.
Не залюбени любови не крила,
за раздяла мълвя от прегръщане.
Нямам сили да стана различна,
всъщност даже не го и желая.
Нямам нужда да бъда типична,
но дано съм все такава до края.
Търся се и не съм се открила,
а не е имало миг на загубване.
Най-верен страж съм си била,
а сама се стремя към погубване.
По отъпкани все пътища ходя,
а откривам недостъпни пътеки,
сред мечти, сред сънища бродя,
но оставам по-будна от всеки.
Въпроси на живота не задавам,
отговорите му достигат до мен.
Непрестанно духа си раздавам,
а остава все по-цял и съхранен.
Прилична, лирична и влюбена,
по-типична от това не ще стана.
От не зададени въпроси събудена,
такава, знам, до край ще остана.
10.06.2007г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
