10 jun 2007, 18:39

Винаги ще съм такава 

  Poesía
851 0 13
Уморих се да съм прилична,

но по-лоша не мога да ставам.

Тази душа не желая лирична,

а все стремя се да я раздавам.


Разлюбена досега не съм била,

но защо ли, все търся завръщане.

Не залюбени любови не крила,

за раздяла мълвя от прегръщане.


Нямам сили да стана различна,

всъщност даже не го и желая.

Нямам нужда да бъда типична,

но дано съм все такава до края.


Търся се и не съм се открила,

а не е имало миг на загубване.

Най-верен страж съм си била,

а сама се стремя към погубване.


По отъпкани все пътища ходя,

а откривам недостъпни пътеки,

сред мечти, сред сънища бродя,

но оставам  по-будна от всеки.


Въпроси на живота не задавам,

отговорите му достигат до мен.

Непрестанно духа си раздавам,

а остава все по-цял и съхранен.


Прилична, лирична и влюбена,

по-типична от това не ще стана.

От не зададени въпроси събудена,

такава, знам, до край ще остана.

10.06.2007г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??