Винаги ще съм такава
но по-лоша не мога да ставам.
Тази душа не желая лирична,
а все стремя се да я раздавам.
Разлюбена досега не съм била,
но защо ли, все търся завръщане.
Не залюбени любови не крила,
за раздяла мълвя от прегръщане.
Нямам сили да стана различна,
всъщност даже не го и желая.
Нямам нужда да бъда типична,
но дано съм все такава до края.
Търся се и не съм се открила,
а не е имало миг на загубване.
Най-верен страж съм си била,
а сама се стремя към погубване.
По отъпкани все пътища ходя,
а откривам недостъпни пътеки,
сред мечти, сред сънища бродя,
но оставам по-будна от всеки.
Въпроси на живота не задавам,
отговорите му достигат до мен.
Непрестанно духа си раздавам,
а остава все по-цял и съхранен.
Прилична, лирична и влюбена,
по-типична от това не ще стана.
От не зададени въпроси събудена,
такава, знам, до край ще остана.
10.06.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
