30 окт. 2015 г., 23:42

Вината е слаба

481 0 2

Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.

Във книжката прочетох за цената
на крадена, но пламенна любов,
разбрах и как да си спестя тъгата
чрез искрен и изстрадан топъл зов.

Разбрах, че любовта не е химера,
тя може и вина да притъпи,
разбрах, че и вината не е смела,
а е остатък  от погубени съдби.

Разбрах, че в минало не се завръща,
разбрах, че има любовта ни днес,
разбрах, че прошката е в нашта къща,
градена от мечти и със копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Младене, че си усетил смисъла! Наистина исках да подчертая, че когато човек изпитва любов(не страст), не трябва да изпитва вина, защото вината е за слаби души, които не могат да се изправят с високо вдигната глава пред истината, че обичат, започват да изпитват вина и си погубват съдбата, поради грешна представа за това какви трябва да бъдем! Пак лично мнение, което не налагам на никой! Пожелавам ти и на теб светли дни и споделена любов!!!
  • "разбрах, че и вината не е смела,
    а е остатък от погубени съдби...
    Разбрах, че любовта не е химера,
    тя може и вина да притъпи"

    В тези 4 реда сякаш се таи поантата на стихотворението /умишлено съм ги инверсирал/, защото за да се оформи поетично ОКО в даден текст, това е допустимо да се прави. Поздравление, Цвети! Желая ти светли дни и радост в душата!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...