30 окт. 2015 г., 23:42

Вината е слаба 

  Поэзия » Любовная
318 0 2

Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.

Във книжката прочетох за цената
на крадена, но пламенна любов,
разбрах и как да си спестя тъгата
чрез искрен и изстрадан топъл зов.

Разбрах, че любовта не е химера,
тя може и вина да притъпи,
разбрах, че и вината не е смела,
а е остатък  от погубени съдби.

Разбрах, че в минало не се завръща,
разбрах, че има любовта ни днес,
разбрах, че прошката е в нашта къща,
градена от мечти и със копнеж.

© Неземна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Младене, че си усетил смисъла! Наистина исках да подчертая, че когато човек изпитва любов(не страст), не трябва да изпитва вина, защото вината е за слаби души, които не могат да се изправят с високо вдигната глава пред истината, че обичат, започват да изпитват вина и си погубват съдбата, поради грешна представа за това какви трябва да бъдем! Пак лично мнение, което не налагам на никой! Пожелавам ти и на теб светли дни и споделена любов!!!
  • "разбрах, че и вината не е смела,
    а е остатък от погубени съдби...
    Разбрах, че любовта не е химера,
    тя може и вина да притъпи"

    В тези 4 реда сякаш се таи поантата на стихотворението /умишлено съм ги инверсирал/, защото за да се оформи поетично ОКО в даден текст, това е допустимо да се прави. Поздравление, Цвети! Желая ти светли дни и радост в душата!
Предложения
: ??:??