Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.
Във книжката прочетох за цената
на крадена, но пламенна любов,
разбрах и как да си спестя тъгата
чрез искрен и изстрадан топъл зов.
Разбрах, че любовта не е химера,
тя може и вина да притъпи,
разбрах, че и вината не е смела,
а е остатък от погубени съдби.
Разбрах, че в минало не се завръща,
разбрах, че има любовта ни днес,
разбрах, че прошката е в нашта къща,
градена от мечти и със копнеж.
© Неземна Todos los derechos reservados