Oct 30, 2015, 11:42 PM

Вината е слаба

  Poetry » Love
483 0 2

Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.

Във книжката прочетох за цената
на крадена, но пламенна любов,
разбрах и как да си спестя тъгата
чрез искрен и изстрадан топъл зов.

Разбрах, че любовта не е химера,
тя може и вина да притъпи,
разбрах, че и вината не е смела,
а е остатък  от погубени съдби.

Разбрах, че в минало не се завръща,
разбрах, че има любовта ни днес,
разбрах, че прошката е в нашта къща,
градена от мечти и със копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Младене, че си усетил смисъла! Наистина исках да подчертая, че когато човек изпитва любов(не страст), не трябва да изпитва вина, защото вината е за слаби души, които не могат да се изправят с високо вдигната глава пред истината, че обичат, започват да изпитват вина и си погубват съдбата, поради грешна представа за това какви трябва да бъдем! Пак лично мнение, което не налагам на никой! Пожелавам ти и на теб светли дни и споделена любов!!!
  • "разбрах, че и вината не е смела,
    а е остатък от погубени съдби...
    Разбрах, че любовта не е химера,
    тя може и вина да притъпи"

    В тези 4 реда сякаш се таи поантата на стихотворението /умишлено съм ги инверсирал/, защото за да се оформи поетично ОКО в даден текст, това е допустимо да се прави. Поздравление, Цвети! Желая ти светли дни и радост в душата!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...