Вино, свещ и дихание
Наливаш вино
в кристална чаша.
Защо го правиш?
Знаеш, че не пия.
Гледаш ревниво,
вътре в теб е каша.
Какво си мислиш?
Нищо аз не крия.
Седиш безмълвно
във нощта наша.
Защо мълчиш?
Знам, ще те разкрия.
Движиш се плавно,
за миг не се плаша.
Какво замисляш?
Май ще го открия.
Гледаш ме мило,
примигаш чувствено.
С очи ме галиш.
Идва буря, потуши я.
Говориш живо,
звучиш ми влюбено.
С копнеж ме палиш.
Пламтяща съм магия.
Целуваш нежно
и вече ми е ясно
какво с мен правиш.
Надълбоко е стихия.
Любиш копнежно,
покоряваш страстно
Свещ в мен палиш,
с дихание ти угаси я...
(цикъл "Заедно във вечността")
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
