26 янв. 2005 г., 18:43

Виновна 

  Поэзия
1397 0 3
Знам,виновната съм аз..!
И никога не ще си аз простя!
Защото те обичам и ще те обичам,
но до кога..??
Аз виждам в твойте очи сълзата спира,
а вън започва да вали..!
Нима и Господ знае какво е да те боли?!
Слънцето навън е спряло...
То спи с огнената си душа,
топли себе си и мене,
но защо сега,когато теб те няма?!
Винаги ще те обичам,но защо ли??
Болката във мен не спира..!
И вината също ме дълбае..!
Винаги в сърцето аз ще нося
Обич...обич..и тъга..
Но защо по дяволите с мен се случи..
точно , точно ей това...??!

© Александра Методиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??