Jan 26, 2005, 6:43 PM

Виновна

  Poetry
1.7K 0 3
Знам,виновната съм аз..!
И никога не ще си аз простя!
Защото те обичам и ще те обичам,
но до кога..??
Аз виждам в твойте очи сълзата спира,
а вън започва да вали..!
Нима и Господ знае какво е да те боли?!
Слънцето навън е спряло...
То спи с огнената си душа,
топли себе си и мене,
но защо сега,когато теб те няма?!
Винаги ще те обичам,но защо ли??
Болката във мен не спира..!
И вината също ме дълбае..!
Винаги в сърцето аз ще нося
Обич...обич..и тъга..
Но защо по дяволите с мен се случи..
точно , точно ей това...??!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...